В подкрепа на изоставащите региони – повече публични инвестиции и облекчения

picture6

Данъчни облекчения, субсидиране на до 50% от лихвите по инвестиционни заеми, публични инвестиции в предприятия и инфраструктурата в изоставащите региони – това са част от заложените мерки в Целенасочената инвестиционна програма на правителството, по която ще се подпомагат Северозападна България, регионът на Странджа – Сакар, Родопите и граничните, планински и полупланински региони.

Програмата е публикувана за обществено обсъждане на портала за обществени консултации strategy.bg. Становища могат да се изпращат до 14 декември.

Основната цел на програмата е повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите райони в страната. Тя обхваща 51 общини от Северозападна България, 40 общини в Родопите, 5 общини в Странджа – Сакар и още 52 общини от пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Така на практика се покрива повече от половината от територията на страната и почти една трета от населението.

Анализът на обхванатите от програмата региони показва силно влошената демографска картина, както и лошата пътна, социална, образователна, културна и друга инфраструктура.

По същество публичните инвестиции ще бъдат пакети от проекти с регионално и национално значение, създаващи косвени предпоставки за съживяване на икономиката и осезателно увеличаване на заетостта, посочва се в програмата.

Инвестициите ще се съпътстват от „меки“ мерки – данъчни облекчения за фирмите, които разкриват работни места, субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити, предоставяне на възможност за наемане на терени и сгради в индустриални зони/паркове от предприятия, осъществяващи дейност на територията на съответния район, жилищни програми – за осигуряване на жилища на млади, квалифицирани хора, които желаят да се реализират в тези райони, стипендии за ученици и студенти с ангажимент за оставане в регионите и други.

Проектите за всяка от областите, включени в програмата, ще се групират в три части. Инвестиционната част ще включва проекти за инвестиране от държавния бюджет в периода 2016-2020 г. За догодина са предвидени основно средства за предпроектни проучвания и инвестиционно проектиране, като се очаква някои от проектите да прераснат в публично-частно партньорство, посочва се в програмата.

Във втората част, която е наречена „координираща“, ще попаднат проекти за финансиране от други източници, а не бюджета – други европейски и национални фондове, както и от частни източници на финансиране. Третата част на програмата е „банка“ за идеи, в която ще попаднат всички проекти с недостатъчно изяснена същност, цел и възможно финансиране. Тези проекти ще останат за реализация за след 2020 г.

За Северозападна България стратегията предвижда да се оползотвори потенциала на р. Дунав, плодородните земи, културно-историческото наследство, да се привлекат конкурентоспособни предприятия с инвестиции в индустриални паркове в областните центрове, както и в Лом, Белене, Козлодуй, Мизия и Бяла Слатина.

Предвиждат се и публични инвестиции в по-дребномащабна бизнес инфраструктура – бизнес зони и бизнес инкубатори, пазари и тържища, рибарски пристанища и друга речна инфраструктура, рехабилитация на техническата инфраструктура в работещи индустриални зони и други. Предвидени са и инвестиционни инициативи за нови производствени мощности, целеви инвестиционен фонд за малкия и среден бизнес, който да осигурява безлихвени заеми, жилищна програма за млади, квалифицирани кадри, студентски и други стипендии с ангажимент за оставане в района и други.

В мерките е включен и пътят Видин – София, магистрала „Хемус“, пътищата, които свързват областните центрове в Северозападна България, новите мостове на р. Дунав Оряхово – Бекет и Никопол – Търну Мъгуреле, жп линии и други.

Приоритетни проекти за финансиране от бюджета са общите устройствени планове на общините, кадастърът на област Плевен, изграждане на индустриална зона в Белене, на университетски кампус и технологичен парк в Плевен, разширяване на Северна промишлена зона във Видин, изграждане на логистичен парк във Враца, на рибарско пристанище и рибна борса в Лом, на туристически маршрути в няколко общини, реализация на проекти в земеделието, за които е осигурено финансиране от програмата за селските райони, и други.

От пътната инфраструктура е предвидено изграждането на обход на Мизия, ремонт на Троянския проход и осигуряване на целогодишно преминаване през него, ремонт на второкласна и третокласна пътна мрежа. Предвижда се и укрепване на диги, почистване на речни участъци, земеделски проекти и други. Повечето ще се финансират с европейски средства.

За след 2020 г. се предлага изграждане на туристическо и товарно пристанище в с. Байкал, изграждане на интермодален терминал във Видин, възстановяване на инфраструктурата в индустриалната зона на Бяла Слатина, различни туристически проекти и маршрути, пътни и жп проекти и т.н.

За Родопите е предвидено отново да се инвестира в индустриални, технологични и логистични паркове, нови предприятия в преработвателната индустрия и леката промишленост, като се постави акцент върху биологичното земеделие и туризма.

В програмата е заложен мащабен план за реализиране на т.нар. Южна тангента – пътна свързаност на Петрич, Гоце Делчев, Смолян, Кърджали, Харманли, Тополовград, Елхово, Болярово, Царево и Бургас, като в тази връзка попада и регионът Странджа – Сакар. На места проектът ще изисква мащабни реконструкции на пътна инфраструктура. Предвижда се и рехабилитация на пътната мрежа в региона, доизграждане на водоснабдителни системи, изграждане на няколко нови ГКПП с Гърция (при Кърджали, Рудозем, Доспат, Аврен и Кожари) и други.

Сред конкретните проекти се отличават плановете за изграждане на индустриална зона в Момчилград, Кричим и край Ардино, както и промишлената зона Юг в Кърджали, изграждане и модернизиране на пазари и тържища в различни селища от региона, изграждане на мандри, рибарници и гъбарници, осъществяването на редица туристически проекти, реализиране на бизнес инкубатор в Смолян, изграждане на предприятия за бутилиране на минерална вода, за компост, за месо и месни продукти, мляко и млечни продукти и преработка на земеделска продукция, на социални предприятия, изграждане на туристическо-информационни центрове и спортно-развлекателни центрове, ремонти на второкласна и третокласна пътна мрежа, изграждане и рехабилитация на мостове и пътни връзки, ВиК проекти, диги, почистване на реки и други.

За след 2020 г. остават околовръстният път на Кърджали, за който няма финансиране, изграждането на няколко пътни отсечки, проучването и реставрацията на няколко археологически обекта, изграждане на екопътеки и велоалеи, както и развитието на ски центъра „Картола“ край Смолян.

За Странджа-Сакар се предвиждат инвестиции отново в индустриална и пътна инфраструкутра, но акцент в развитието на региона се поставя върху туризма и земеделието – зеленчукопроизводство, биоземеделие, трайни насаждения, животновъдство.

Сред конкретните проекти са бъдещите индустриални паркове в Средец, Елхово, Тополовград, Болярово и други селища, сертифицираща лаборатория за пчелни продукти в Малко Търново, сертифицираща лаборатория за растителни и животински продукти в Елхово, дървопреработвателни предприятия, цехове за преработка на земеделска продукция, пътна мрежа, реставрация и консервация на археологически обекти, туристически проекти и други.

За развитието на общините в полупланински и планински райони се поставя акцент върху туризма и земеделието. Сред проектите в програмата са бъдещият индустриален парк в Твърдица, още един в Костенец, складови бази за земеделска продукция в редица селища, цехове за мебели и преработка на земеделска продукция, туристически маршрути, ремонти и изграждане на нова пътна инфраструктура, изграждане на тържища и стокови борси, подпомагане създаването на микропредприятия и т.н.

Общата стойност на проектите в изоставащите региони се оценява на над 5 млрд. лева. За повечето от тях обаче няма осигурено финансиране и ще се търсят други източници, освен бюджета и еврофондовете.